О, Марийо, Майко Божия и наша Майко, ние, в този час на скръб, прибягваме до теб. Ти си Майка, обичаш ни и ни познаваш: нищо не е скрито от теб от това, което ни е присърце. Майко на милосърдието, много пъти сме изпитвали твоята нежност, твоето присъствие, което връща мира, защото ти винаги ни водиш към Исус, Княза на мира.

Но ние загубихме пътя към мира. Забравихме урока от трагедиите на миналия век, жертвата на милиони загинали в световните войни. Ние пренебрегнахме ангажиментите, поети като Общност на нациите, и предаваме мечтите за мир на народите и надеждите на младите. Разболяхме се от алчност, затворихме се в националистически интереси, позволихме да бъдем парализирани от безразличието и егоизма. Предпочетохме да игнорираме Бог, да живеем с нашите лъжи, да подхранваме агресията, да потискаме животи и да трупаме оръжия, забравяйки, че сме пазители на ближния и на общия ни дом. Разкъсахме земната градина с война, наранихме с греха сърцето на нашия Отец, който иска да бъдем братя и сестри. Станахме безразлични към всички и всичко, освен към себе си. И със срам казваме: прости ни, Господи!

В мизерията на греха, в нашите усилия и слабости, в тайната на беззаконието на злото и войната, ти, Света Майко, ни напомняш, че Бог не ни изоставя, а продължава да ни гледа с любов, нетърпелив да ни прости и да ни изправи отново. Той е този, Който ни дари теб и ни е поставил в твоето Непорочно сърце, убежище за Църквата и за човечеството. По божествената доброта ти си с нас и дори в най-тесните завои на историята ни водиш с нежност.

Затова прибягваме към теб, хлопаме на вратата на твоето Сърце, ние, твоите скъпи чеда, които не се уморяваш да посещаващ и да каниш към обръщане. В този мръчен час, ела ни на помощ и ни утеши. Повтори на всеки от нас: „Нима не съм тук аз, която съм твоя Майка?“. Ти знаеш как за развържеш плетениците на нашите сърца и възлите на нашето време. Полагаме нашето доверие в теб. Сигурни сме, че ти, особено в момент на изпитание, не презираш нашите молби и ни се притичваш на помощ.

Така направи в Кана Галилейска, когато ускори часа на намесата на Исус и въведе първото му знамение в света. Когато празникът се превърна в тъга, ти му каза: „Нямат вино“ (Йоан 2, 3). Повтори го отново на Бог, о, Майко, защото днес ни свърши виното на надеждата, радостта изчезна, братството е разводнено. Изгубихме човечеството, пропиляхме мира. Станахме способни на всяко насилие и унищожение. Спешно се нуждаем от твоята майчина намеса.

Затова приеми, о Майко, тази наша молба.
Ти, звезда морска, не ни позволявай да претърпим корабокрушение в бурята на войната.
Ти, Ковчеже на Новия Завет, вдъхнови проекти и пътища за помирение.
Ти, „земя Небесна“, върни обратно хармонията на Бог в света.
Угаси омразата, успокой отмъщението, научи ни на прошка.
Освободи ни от война, защити света от ядрената заплаха.
Царице на броеницата, събуди в нас нуждата да се молим и да обичаме.
Царице на човешкото семейство, покажи на народите пътя на братството.
Царице на мира, придобий мир за света.

Твоите сълзи, о Майко, нека трогнат нашите закоравени сърца. Нека сълзите, които проливаш за нас, да направят да разцъфне тази долина, която омразата ни изсуши. И докато шумът на оръжията не утихва, нека твоята молитва да ни насочи към мира. Нека твоите майчински ръце да галят страдащите и бягащите под тежестта на бомбите. Нека твоята майчина прегръдка да утеши онези, които са принудени да напуснат домовете си и страната си. Нека Твоето Прескръбно Сърце ни подтикне към състрадание и да ни тласне да отворим вратите и да се погрижим за нараненото и отхвърлено човечество.

Света Богородице, докато беше под кръста, Исус, като видя ученика до теб, ти каза: „Ето синът ти” (Йоан 19, 26): така той повери всеки един от нас на теб. След това на ученика, на всеки от нас, той каза: „Ето майка ти” (ст. 27). Майко, сега искаме да те приемем в нашия живот и нашата история. В този час човечеството, изтощено и дълбоко разстроено, е под кръста с теб. То има нужда да се повери на теб, да се посвети на Христос чрез теб. Украинският народ и руският народ, които те почитат с любов, прибягват към теб, докато Сърцето ти тупти за тях и за всички народи, избити от война, глад, несправедливост и мизерия.

Затова ние, Майко Божия и наша, тържествено поверяваме и посвещаваме себе си, Църквата и цялото човечество, особено Русия и Украйна на Твоето Непорочно Сърце. Приеми този наш акт, който извършваме с доверие и любов, нека войната спре, дари мир на света. Твоето „да“, избликнало от сърцето ти, отвори вратите на историята за Княза на мира; вярваме, че отново, чрез твоето сърце, мирът ще дойде. Затова на теб посвещаваме бъдещето на цялото човешко семейство, нуждите и очакванията на народите, тревогите и надеждите на света.

Нека чрез теб се излее божествената милост над Земята и сладкият ритъм на мира да започне отново да бележи дните ни. Жено на „да“-то, върху която слезе Светият Дух, върни отново сред нас хармонията на Бог. Утоли сухотата на нашето сърце, ти, която си „жив извор на надежда“. Ти, която изплете човечеството на Исус, направи ни занаятчии на общение. Ти, която извървя нашите пътища, води ни по пътеките на мира. Амин.